Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я
търси и гони в тайнствените лесове на сенските,
където до могъщите стволове на дъбове се
извиват омайните стебла на незнайните цветя,
невидими за трезвия човешки поглед. Тоя я
търси в беизбродимите полета на Словото,
което изгражда пътища към хората, но и води
към далечни светове. Той я намира в ателието
си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица.
Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на
кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни
ръце от полепналата по нея ненужна обвивка,
за да я покаже на нас, своите приятели:
“Вижте колко е красив светът!”
Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенските, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайните цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Тоя я търси в беизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: “Вижте колко е красив светът!”
